Есенният минзухар известен като Обикновен мразовец" (Colchicum autumnale), или кърпикожух, е многогодишно растение, образуващо дребна клубено-луковица, от семейство Colchicaceae, което няма нищо общо с минзухарите, които са от семейство Перуникови. Както показва името му, цъфти през есента и цвета му много прилича на минзухар. За разлика от минзухара е отровно. Отличава се лесно от минзухарите по това, че цветовете му са с шест тичинки (при минзухарите са три) и листата му са много по-големи и широки от тези на минзухарите. Листата се развиват през пролетта и началото на лятото. Те имат миризма, напомняща тази на чесън. Листата отмират до цъфтежа на растението. От една луковица се развиват няколко цвята – до 6-7.

Растенията от този род произхождат от Европа и Западна Азия. Кърпикожухът расте по парковете и градините. В България се среща във всички паркове.
Сигурно сте го виждали, но не сте му обръщали внимание като на билка, а по скоро като красиво есенно цвете...

                      
 
Алкалоидите на обикновения мразовец действат върху асцитните клетки. Едно от активните вещества е колхизинът, който се отнася към кариокластичните отрови от растителен произход, които имат способността да пораждат деструктивни промени и разпадане на ядрата. Затова навсякъде се пише, че растението е отровно.
Но ! Токсичността на колхицина се премахва по време на МЛЕЧНОСИСЕЛАТА  ФЕРМЕНТАЦИЯ!  Тогава вместо отрова се получава ЛЕКАРСТВО , което спира туморни процеси!
Рецептата е по академик Болотов
За получаване на фермента се използва 3 л млечна суроватка /от козе мляко/ , към която се добавят смлени връхните части на растението 0,5 ч.чаша, 1 чаша захар и 1 супена лъжица заквасена млечна сметана. Всичко това се слага в голям стъклен /3 литров/ буркан, като билката се поставя в платнена торбичка с тежест /чисто речно камъче/, за да падне на дъното на буркана.Превързва се гърлото с марля, или друга подходяща материя и се оставя на топло място да ферментира.
Сместта ферментира не по- малко от 1 месец. Киселите белтъци, които се образуват при ферментирането, притежават обезболяващи свойства. Ферментите се пият при усещане на болки в местата на тумотните процеси - по 1 супена лъжица. Дозата се увеличава постепенно до половин чаша.
Сокът от луковиците на обикновения мразовец отстранява брадавици, папиломи и пигментни петна. Алкалоидът омаин извлечeн от мразовеца се използва в мехлеми за лечение на рак на кожата първа и втора степен, като при това не се наблюдава некроза на хрущялните пластинки. Аналогични свойства притежават лизолът /получава се от каменовъглена смола/ и мумиото.

Да, виждала съм го и наистина е отровен, но лечебен. Използва се във фармацевтичната промишленост за лечение на подагра.Препарат, получен от есенен минзухар, може да унищожи раковите клетки. Скоро той ще бъде тестван върху пациенти.

Новият медикамент е нещо като "бомба", която се "взривява" и стана активна само след достигане до тумора. Той може да циркулират в кръвта, като унищожава раковите клетки, без да засяга здравите тъкани. Учените вярват, че съединението, което в момента е известно с кодовото име ICT2588, ще е ефективно срещу всички форми на рак.

При лабораторни условия препаратът успешно унищожава рака на гърдата, на червата, на белите дробове и на простатата при мишките. Половината животните били напълно излекувана само след една инжекция от лекарството. При останалите мишки било наблюдавано забавяне на туморния растеж.

http://apteka.framar.bg/11001931/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%85%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD-%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB-20

Сложих постинга ти тук:
http://blog.bg/theme.php?theme=874&success=1

Наистина е вярно, че клин, клин избива. Аз се доверявам на академик Болотов, защото това, което е написал е проверено от практиката. Той ползва опита на много руски билкари- известни лечители.

Когато бях в казармата , на едно учение се отделих от групата. Попаднах на находище от син минзухар. Имах едно на ум, но набрах колкото можах с намерение да изпратя на бъдещата ми жена. Командирът после само дето не ме разстреля. Не съм ли знаел ,че е защитен, голяма рядкост и с какво ще се измия сега, тъй-като е силно отровен. Изсуших го и го изпратих с хиляда предупреждения. Саможива, знаете ли нещо повече за този тип минзухар, евентуално и за лечебни свойства?
Поздрави!

За много от растителните видове у нас няма информация да са изследвани за наличието им на лечебни качества. Това според мен е така, защото е загубено голяма част от наследството ни за разпознаване, събиране, както и употребата на целебни билки.
А сега за синия минзухар, ако се разровим в книги за билките, съм сигурна, че няма да открием почти нищо.... Но, в календара на пчеларите е включен като медоносно растение. Как тогава питам аз е силно отровно, щом пчелите събират нектар от него?! Все пак в една публикация на вестник"Труд" открих, че Петър Димков препоръчва, за заличаване на белези" белегът да се навлажнява често със сок от син минзухар".
За пролетният жълт минзухар и есенният му събрат също навсякъде се говори като за "красиво цвете" и толкова! А също е медоносно растение! Интересно, нали!

Благодаря ти за интересната информация! Благодарение на рецептата на Болотов, в която се използва мляко ми се изясни нещо важно за свещеното питие на арийците.

Сомата, наречена още хаома винаги е трябвало да се приготвя с мляко...иначе била отровна. Ведите са писани преди около 3500 години, явно още тогава се е знаело, че млякото може да неутрализира определени токсини.

Поздрави!

Да , при ферментацията се убиват токсините. Млечно-киселата ферментация има уникални свойства. Не е случаен и факта, че на животните/кравите например/, се дава силаж, за да дават повече мляко. Когато преядат със зелена трева се подуват търбусите им, натравя се кръвта им и те умират. Това съм го виждала с очите си. Като бях малка, баща ми работеше във кравеферма. Но, когато ферментира и стане на силаж същата трева става лекарство.