Дребноцветна върбовка (Epilobium Parviflorum L.)

 

Билката има силно противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Върбовката оказва лечебно действие при заболявания на простатната жлеза, при възпаления на пикочния мехур, намира приложение при заболявания на храносмилателната система – гастрит, колит, ентероколит, язва на дванадесетопръстника, както и при епилепсия и главоболие, срещу анемии и безсъние. Външно  билката се използва като успокояващо, почистващо и лечебно средство при леки изгаряния, кожни обриви, язви и други кожни раздразнения.

  Снимката е правена от мен на 05.07.2012 година.Това е дребноцветна (речна) върбовка.

Днес ще ви разкажа една история на пишман билкоберач. Преди време ,ходя си аз по поляни и дерета,стъпвам наперено и се оглеждам. Представям си как всеки момент ще открия някоя от тия много полезни билки, дето все препрочитам и преразглеждам в дебелите билкови книги.

Пълня кошницата с всичко,което ми привлече вниманието. После бързам да се прибера вкъщи и започвам трескаво да се ровя и да сравнявам. Има ли го това дето съм го набрала някъде показано с картинка или пак, за кой ли път пак го няма! Всички вкъщи вече ме вземат на подбив с моите”треволяци”.  Ама аз нали съм решила…пък и съм упорита. Захвана ли се с нещо дето ме влече ще стигна до края,пък каквото ще да става! Натрупам ги тия треволяци някъде да чакат разрешение на „въпроса”и пак тръгвам за нови… Така в един слънчев и доста горещ ден точно по пладне , реших да се спусна по дерето(едно от всичките в нашето село), защото знам , че там е по-прохладно,нали тече вода… Та там, погледът ми бе привлечен от едно невинно добиче. Овършало милото всичко наоколо си до дето му позволява дължината на синджира, за който беше вързано. И какво мислите видях! Въпросната  дребноцветна (речна) върбовка. Изпасло я беше докъдето могло да стига. Ама беше поостанало тук - таме по някой цвят, та успях да разпозная все пак какво е. Набрах си от това дето беше по-запазено и с нетърпение забързах за вкъщи да сравня и разпозная „билката „. По обратния път, разбира се уверено разказвах на всеки, който ме попиташе,какво е това и за какво се използва. Съселяните ми ме поглеждаха подозрително(сигурно бяха виждали,кой си похапва от моите ”билки„), но какво от това! Нали аз бях горда от себе си!  И какво мислите се оказа после, ами че то във всичките селски дерета я имало тази моя билка, ама кой да гледа преди това! Та затуй вече си казвам: ”Кой е по - умен сега, хората или животните? Сигурно не са по-умни от нас, просто не са загубили тази важна връзка с природата , дето ние отдавна сме прекъснали „ .

Та това е текста, който прочетох за пръв път за въпросната билка. Поместен е в книгата на Илия Ланджев „Енциклопедия на лечебните растения в България” излязла от печат 2005 година:

Разпостранение. Из влажните места, край реките и влажните поляни по цялата територия на България

Описание. Многогодишно тревисто растение. Листата са срещуположни, последователни, целокрайни. Долните листа са с къса дръжка, горните-приседнали и необхващащи стъблото.Цветовете са дребни, до 1 см дълги, бледорозови.Венчелистчетата са по- дълги от чашката.Плодът е разпуклив, като семената представляват хвърчилка от власинки,

Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа(май-юли) „Тук има установена от мен неточност-цъфти до края на август,особено ака е брана,защото си изкарва нови леторасли”.Срокът на годност на изсушената билка е -2 години.

Химичен състав. Дъбилни вещества, слуз, захар, витамин С , неизучени алкалоиди…

Действие и приложение. Противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Употребява се при възпаление на стомаха и червата, при язва на стомаха и  дванадесетопръстника, епилепсия, малокръвие, различни кръвотечения, безсъние, главоболие и др. Напоследък си изследва приложението при рак на простатата и пикочния мехур.

Външно: за жабуркане при болки в гърлото; за лапи при ушни болки.

Употреба. Като отвара- 1 супена лъжица в 0,5 л вода. Изпива се на 2 пъти.

Обнадеждих се аз тогава и започнах да я бера и предлагам на пострадавщите , тъй да се каже.

 

Тук  добре се вижда съотношението на върбовката по височина, окраска и големина на цвета спрямо върболиста (блатията).

Само че, как мислите стана убеждаването, като хората искат да вярват на доктори, а не на някаква новоизлюпена „билкарка”като мене.Все пак успях някак си да  придумам съседа с тежки простатни проблеми да си я набере и… дотук”, щял да му се кара доктора като разбере”. Скъта си я човека за после, ако потрябва и всеки път като си ходя на село го виждам да си носи торбичка на кръста с катетъра, ама нейсе! Можеш ли някого насила да лекуваш!?...

Информацията, която тук по-долу цитирам  се отнася общо за всички видове дребноцветна върбовка.
Спорът кои видове са по-полезни при директна консумация и от кои могът да се извлекът полезни съставки след допълнителна преработка си е работа на компетентните органи.

Дребноцветната върбовка е ценно лечебно растение, което погрешно се е смятало за плевел в продължение на много векове. Това е многогодишно тревисто растение, което достига на височина до 80 см.(Тук уточнявам,че някой видове достигат до тази височина). Има малки, розови до виолетови цветове. То е част от семейството на кучешкото грозде (беладона) и може да се открие в почти всички краища на света. Тъй като това е първото растение, което израства, след като премине пожар, се нарича още „огнена трева”. За тези растения с малки цветчета се казва, че са най-ефективни за медицината. Едва наскоро е клинично потвърдено, че екстрактът от върбовка е ефективен и безвреден помощник в лекуването на простата. Всички части на дребноцветната върбовка са годни за консумация и могат да се приготвят като зеленчуци, салата или чай. Екстрактът от дребноцветната върбовка съдържа биоактивни молекули с доказан благотворен ефект в борбата с раздразнението на кожата, и има ефект, подобен на този на хидрокортизон.

Това за салатите е ясно, ама да попитам сега кой ги яде?! Всички знаем, че салати могат да се правят и от листата на глухачето, живовлека и т.н., или поне да се добавят към салати, защото са много полезни! Та да ви доверя сега, че и аз се опитах да направя нещо такова, ама някак не ми се получи…Чували сте навярно и за тученицата, дето на запад хората си я купуват от супера и си я правят на салата! Чак да ти стане смешно, ама и много жалко, защото пък ние я имаме бол в градината и се чудим как да я унищожим пущината, да ме прощавате. Толкова е  упорита в разпространението си, та чак ти се плаче като я гледаш как ти я требиш, а тя уж изсъхнала, и от едно листенце пак оживява и сякаш ти се зъби: „Ти ме скубеш и косиш, ама аз няма да ти се дам…, имаш нужда от мене, защото съм лековита тъй да знаеш!”
  И пак в тоя дух, още една история, като за последно: Преди доста години бяхме на почивка в гр.Стрелча.Разхождаме се ние по поляните и там, що да видя! Някакво интересно цветенце, жъртичко нацъфтяло, невзрачно такова, а цялата поляна ухае от него на мерудия.Набрах  си аз един по-престижно голям букет и в санаториума разпитах на ляво и на дясно, де що срещна познават ли го това какво е.Ама тц, никой не го познава.Изсуших си го аз все пак за всеки случай, но не посмях да го ползвам.Жалко дето не го снимах тогава , ама кой да знае?! Друг път пак така, гледам, берат някакво растение и то в двора, и до пейката дето до скоро сме седяли! А, бе то ми понамирисваше на мерудия, но на вид прилича на люцерна, как да го береш! Поразпитах, и хората ми казаха, че това е пой, слагали го на всичките си гозби.Тогава си набрах и аз,и да ви кажа, и до сега всяка година го търся и си го слагам на всякакви манджи.У дома така са свикнали с тази мерудия, че без нея и не помислям да сготвя! По- късно разбрах от моята свекърва, че по нашия край му викали сминодух.Това е див сминдух и никак не прилича на сминдуха дето го продават в пакетчета по магазините.На него в село му викат рогата чубрица, защото прави шушулка като узрее и цъфти с бели цветчета.Докато на  дивия сминдух, цветчетата са бледо - сини и като узрее, семенцата му образуват класче, наподобяващо на житен клас.

Е,  какво сега,  поотплеснах се малко, но ще се поправя!

От силно лековитите видове върбовка,  трябва да се изброят следните: розово-червената върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка - речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium).

Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледорозов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки, от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе.

  Тук се виждат прецъфтелите  връхчета на върбовката. Важно е да се отбележи, че за лечебни цели се използва  цялата надземна част на  дребноцветната върбовка. При брането й, тя се къса от средата на стеблото. Събраните растения се нарязват още докато са пресни. След това билката се суши в сухи и проветриви помещения или в сушилня, защото ако не се обработи по този начин, ще ви останат  само тези власинки.

  От споменатите целебни видове се събира цялото растение, т.е. стъблото, заедно с листата и цветовете, като трябва да се внимава растението да се къса в средата (то между впрочем се чупи много лесно), за да може то след това да пусне отстрани нови леторасли. От чая от върбовка се пият, даже и при най-тежки случаи, само по две чаши на ден и то една чаша сутрин на гладно и една чаша вечер. Това обаче не значи, че човек може да си спести посещението при лекаря. При всяко тежко заболяване трябва на всяка цена да се консултира с лекар.  
Има някои видове върбоки, за които Мария Требен съобщава в книгата си "Здраве от аптеката на господ", че вместо да лекуват могат да навредят. Ето цитат от прословутата й книга:
"Два вида върбовка, които човек трудно може да обърка с другите дребноцвети видове, не бива да се събират. Това са чорлавата или вълмова върбовка (Epilobium hirsutum) и горската върбовка (Epilobium angustifolium). Цветовете на първия вид стават големи колкото нокъта на палеца и сияят пурпурночервено. Той се среща често в големи храстоподобни количества, достигащи 150 см височина, по и край равнинни води; стъблата и листтата му са месести, а отдолу леко власати. Известният австрийски ботаник Рихард Вилфорт, който е много добре запознат с върбовката като лечебно растение, не я споменава в книгата си: тя можела, както той казва, много лесно да бъде объркана с вълмовата върбовка, която, за разлика от дребноцветата, има поне пет пъти по-големи листа, по-месести стъбла и листа и достига една значително по-голяма височина, но пък има обратен ефект. Горската върбовка, наричана от народа още огнена или дяволската билка, достига до 150 см височина и обича да расте по горски полянки, горски окрайнини, изсечени, оголеми места и малинаци. Големите пурпурночервени цветове седят в дълги пирамидовидни, редки гроздове по почервенялото стъбло. Тези, срещащи се на много места, върбовки сияят през време на цъфтежа като огненочервени покривала. От народното наименование "дяволска билка" става ясно, че тя не бива да се използува за простатата."

Дребноцветната (речна) върбовка обича както слънчевите така и по – сенчестите места.

Препоръчва се при:  заболяване на пикочните пътища и простатата.

Като продукт:
Дребноцветна върбовка - стрък

Може да се използва при: всички видове възпаления на бъбреците, простатната жлеза и мехура, както и при рак на същите.

Лечебна рецепта при проблеми с простата:

Начин на приготвяне – 1 препълнена ч.л. сушени стръкове върбовка се заливат с 250 мл вряла вода, оставя се да престои 15 минути, прецежда се и се пие само по 1 чаша сутрин на гладно и половин час преди вечеря.

Лечебна рецепта при възпаление на бъбреците:

Начин на приготвяне – 1 супена лъжица от билката кисне 30 мин. в 300 г вряла вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 г преди ядене.

Внимание! При продължително използване може да възникнат стомашно-чревни нарушения. Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор.

Из „Билковите рецепти” на д-р Стоян Бахчеванов, ученик на лечителя Петър Димков

Разбира се всеки сам избира, коя пропорция е най-подходяща за него. Известната Мария Требен например дава друго съотношение.

Приготвяне на чай:

Една препълнена чаена лъжичка билки само се попарва от 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея. Пият се само по две чаши на ден - сутрин на гладно и вчер половин час преди вечеря.

Известният професор Мермерски също я включи в своите рецепти. Това е един нов вариант на друга известна негова рецепта, церяща прословутата простата. Ето я и нея:

  2 връзки магданоз се варят на тих огън  в 2 литра вода, докато водата остане на половина. Към отварата се прибавят 1 супена лъжица полски хвощ и 1 с.л. дребноцветна върбовка. Изстинала се прецежда и се оставя на хладно място, защото на ден се пие само по 70 – 100 мл. Лечението продължава 10 – 14 дни.

Другата рецепта, за която професорът твърди, че прочиства организма –бъбреци, простата, черен дроб, е следната: пак се вземат 2 връзки ситно нарязан магданоз и се варят в 2 литра  вода докато останат на половина и се пият по същия начин, но в прецедената отвара се добавя полифлорен (многоцветен) мед.Там не се слагат други билки.

За тази рецепта имаше много отзиви на намерили спасение дядовци.(Горките страдалци намерили покой и успели да поспят без да стават  през цялата нощ)!

Това е за сега от мен. Да прощават всички, на които не са им  допаднали дебелашките ми шеги! Това беше опит да ви поразвеселя в иначе тъжния ни заобикалящ свят…

Интересно четиво...
Може ли да помоля за рецепти за артрозни израстъци по пръстите на краката?Лечими ли са ?

Имах проблеми с бъбреците. Никаква полза, трябва да знаеш. Даже напротив- получих болки в стомаха, които отминаха доста време след като спрях билката. Дано да помогне на някой. И аз бях чул хубави неща за нея, но на мен не ми подейства.
ПП Поздравления за перфектно подготвения материал.

Чудесно изготвен постинг, няма я сухотата на фармацевтичните описания в билковите книги и информацията се чете леко и ненатоварващо. Миналата неделя брах и аз върбовка в едно дере. На много места обаче пише, че дребноцветната достига до 80 см., а високите над 1.50 са други видове върбовка, наречени вълмова( чорлава) и горска. Мария Требен пише следното "Два вида върбовка, които човек трудно може да обърка с другите дребноцветни видове, не бива да се събират. Това са чорлавата или вълмова върбовка (Epilobium hirsutum) и горската върбовка (Epilobium angustif olium). Цветовете на първия вид стават големи колкото нокътя на палеца и сияят пурпурночервено. Той се среща често в големи храстоподобни количества, достигащи 150 см височина, по и край равнинни води; стъблата и листата му са месести, а отдолу леко власати. ..Горската върбовка, наричана от народа още огнена или дяволската билка, достига до 150 см височина и обича да расте по горски полянки, горски окрайнини, изсечени, оголени места и малинаци. Големите пурпурночервени цветове седят в дълги пирамидовидни, редки гроздове по почервенялото стъбло. Тези, срещащи се на много места, върбовки сияят през време на цъфтежа като огненочервени покривала. От народното наименование "дяволска билка" става ясно, че тя не бива да се използува за простатата" . Потърсих снощи тези два вида в нета и попаднах на сайт с много интересни снимки за 19 вида върбовки.Ето го линка за горската върбовка:
http://luirig.altervista.org/flora/taxa/index1.php?scientific-name=epilobium+angustifolium

Има една интересна книга "Народна медицина по Болотов" се казва. Аз си навлякох хроничен панкреатит, след като ми извадиха жлъчката.Докторите и билковите чайове не ми помогнаха много, но си направих квас по рецептите на Болотов и още след първата чаша, намерих облекчение.В тази книга има посочени кои растения при какви болести помагат.За бъбреците е посочен да се направи квас с малиново сладко.Но процедурите общо са 5 и се правят стъпка по стъпка

Има много рецепти, но лично аз не съм ги прилагала, за да ги коментирам.Знам една, която се прилага при израстъци по пръстите на краката.Много е лесна.Вечер се слагат половинки лимон върху мястото и се прикрепят с лейкопласт,а през деня за удобство се замества с лимонена киселина, прави се лека превръзка и така около месец.Казват, че била много успешна.Моята зълва си лекуваше болните лакти с резени лимони по същия начин, само че там бяха няколко лимона на процедура и казва, че сега не я болели.

Невенче, да ти кажа и аз доста се рових и се мъчих да си ги превеждам и чета тези сайтове,но от това което нашите ботаници съобщават не намерих да ги има тeзи върбовки.Пък и като ги сравнявах с нашата как изглеждат и цвета, и листата са съвсем други.Ако по вас има нещо по- различно снимай да го видим!

В сайта, който ти дадох има означено, къде виреят. Те са различни видове върбовки и е естествено, да не приличат съвсем на дребноцветната, а горската и чорлавата са много по-високи от нея и с по-едри цветове, разгледай снимките. В Макоцево има от чорлавата, а нашите ботаници я наричат едроцветна върбовка и твърдят също, че не е лечебна. В същото време четох в руски сайтове, че от листата й правят специален и много вкусен чай. За горската пък четох, че интианците са я използвали много за лечение. Останах с впечатление, че останалите видове върбовки не са изследвани достатъчно. Снощи се умопомрачих от ровене по сайтове и противоречива информация. Важното е да се прави разлика между различните видове върбовка и да се бере само дребноцветната, защото за нейните свойства се знае повече. Като видиш висока над 1.5 м. върбовка не я бери. Д-р Пашкулев ми каза навремето, когато ми гостува в Макоцево, че тя не е лечебна и той ми каза, че се наричат с общото име едроцветни върбовки. Ще я снимам някой ден чорлавата, за да видиш разликата.

Направих редакция на постинга.Вмъкнах и този цитат, за който ми напомни.Аз си го знаех,но не бях го сложила, защото ми се стори, че няма да трябва.А за тези другите върбовки, да ти кажа, на живо не знам как изглеждат.Няма ги по нашите поляни. Поне аз не съм ги виждала...

Чорлавата съм я виждала в района на р.Макоцевска преди големите наводнения от 2005 г. После коритото на реката бе много изровено, много билки изчезнаха и не съм се заглеждала за нея. Най-много ми е мъчно за находището от бутрак, което също изчезна от място край реката. Мисля,че трябва да направиш редакция и за височината на дребноцветната върбовка, тя не достига до 2 м., а най-много до 80 см. и това е един от признаците, които я различават от едроцветните видове. Виж тук пише даже, че достига до 60 см.
http://www.pharmacy-bg.com/herbs/drebnocvetna-vurbovka.html

Дано ми остава повече време да се отбивам тук по-често:)

Поздрави!

http://www.plant-identification.co.uk/skye/onagraceae/epilobium-anagallidifolium.htm

Благодаря за полезната информация!

снимка 1: https://picasaweb.google.com/102946911792159948108/OSgWbI#5911260687229284770
снимка 2: https://picasaweb.google.com/102946911792159948108/OSgWbI#5911260824137272050

Изглежда ми като тази на вашите снимки. Дали е същата?

Здравей, благодаря ти за изчерпателната статия. Бих искал да попитам, освен сутрин и вечер, проблем ли ще е ако чая от дребноцветна върбовка се пие през деня, като обикновен чай?